Тутракан, някогашно рибарско селище, възникнало върху руините на римската крепост Трансмариска, е обърнат към Дунав и живее в хармония с реката. Особен интерес представляват експозициите на Историческия музей и Музеят на риболова и лодкостроенето, който е уникален за Дунавския район. През хилядолетното си съществуване градът е свързан с риболова, плетенето на рибарски мрежи и поддържането на лодкарски работилници като семейно препитание.
Съществувала като тракийски поселищен център, тази част от крайдунавския бряг се оживява от близостта до минаващия голям римски крайдунавски път, за което свидетелстват руините на римските кастели Регианум, Камиструм и Аугуста.
Градът е разположен на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Наследник е на древно селище, основано от траките с името Артанес, прераснало по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Откритите артефакти от Античността и Средновековието могат да бъдат разгледани в местния Исторически музей. В централната градска част се разкриват една след друга 50 сгради архитектурни паметници на културата. Сред местните забележителности се нареждат още паметникът на Кръстьо Пишурка и пожарната кула – „Наблюдателница“.
Свищов е известен със своята богата на събития, личности и предприемчиви начинания история. Градът е силно разпознаваем и на образователната карта на България, където присъства благодарение на Стопанската академия „Д. А. Ценов“.
Разград е сърцето на Лудогорието – местност в България, характеризираща се с древна история и специфични културни традиции и особености. Обширната хълмиста равнина в североизточната част на страната е наречена Лудогорие заради наличието на вековни горски масиви, съставляващи около 25% от общата площ на региона.
Силистра е последното българско пристанище на Дунав, преди реката да премине на румънска територия. Наследник на античния Дуросторум и средновековния Дръстър, днешният град е почти изцяло обявен за Национален археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“. Дуросторум е самоуправляващ се римски град, седалище на една от елитните единици (XI Клавдиев легион) и рождено място на Флавий Аеций – патриций, консул, върховен главнокомандващ на Римската империя, победителят на хуните и Атила, известен като „последния римлянин”. Освен руините.
Търговище е приемник на ранновизантийския и средновековен град Мисионис (IV-XIV в.), търговско и християнско средище, със стратегическо отбранително значение за старите български столици Велики Преслав и Велико Търново. Историята на града се допълва от Ески Джумая, където в края на XVIII в. започва провеждането на прочутия Ескиджумайски панаир, с участието на търговци от цяла Европа, Азия и Африка. Днешното име на града – Търговище, отразява тъкмо този знаменит период от неговото развитие.
Видин е разположен на живописната извивка на река Дунав преди по-нататъшното ѝ пътуване към делтата. Това е и първият български град, който посреща влизащите в страната по вода. Между Видин и румънски Калафат е изграден и вторият мост над река Дунав (първият е при Русе – Гюргево). По подобие на останалите градове в България, Видин носи отпечатъка на няколко културно-исторически епохи. Античната римска крепост Бонония е част от Дунавския лимес с важно стратегическо значение в Римската империя.
Плевен е седмият по големина град в България, който се намира на еднакво разстояние от река Дунав и от Стара планина, почти в центъра на широката Дунавска равнина. Градът има хилядолетна история, която може да бъде проследена назад във времето чак до новокаменната епоха. В историческото развитие на Плевен важно място заемат останките, свързани с материалната и духовна култура на траките. Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-емблематичните, намирани на територията на България.
Русе е най-големият български град на река Дунав, наричан още „Дунавската перла“! Най-значимият икономически, транспортен и културен център в Северна България е град, съхраняващ пластове на 23-вековна история. В края на I в. римската крепост Сексагинта Приста или „Пристанище на 60-те кораба“ става част от Дунавския лимес. През първата половина на XIX в.