Свищов е известен със своята богата на събития, личности и предприемчиви начинания история. Градът е силно разпознаваем и на образователната карта на България, където присъства благодарение на Стопанската академия „Д. А. Ценов“.
Свищов не прави изключение и като останалите крайдунавски градове е обвързал историческата си биография с голямата европейска река. Разпространено е допускането, че името на града идва от свещ и светлина, тъй като преди основаването му на същото място е имало рибарски колиби, край които през нощта са светели огньове за упътване на лодките. Намерени са свидетелства за наличието на праисторически селища и тракийски градове. Най-цялостно запазени до днес са останките на укрепения античен град Нове, просъществувал от I до VI в. от н. е. През I в. той възниква като военен лагер на Първи Италийски легион, а към него има и цивилно селище. След разрушаването му, селището на крепостта Калето е съществувало непрекъснато през Първата българска държава, през византийското робство, Втората българска държава и османското владичество. През XIX в. Свищов проправя пътя на някои от значимите премиери по българските земи: първо светско училище, първа детска градина, първо читалище, първо професионално училище, първа печатница, първи многогласен хор и др.
Освен задължителното посещение на експонирания Нове, посетителите на Свищов се отправят към Етнографската и археологическа експозиция, експозициите свързани с преминаването на руските войски през 1877г., както и към къщата-музей на един от най-прочутите свищовлии – писателят и основател на туристическото движение в България Алеко Константинов.