Забележителности

Дунавските острови са образувани от речните наноси – пясък и чакъл. Макар и бавно реката непрекъснато моделира бреговете си, изменя ги. Затова островите са непостоянни, променят площта и конфигурацията си. Дунавските острови са райски кътчета, откъснати от времето и динамиката на съвременния живот. Макар броят на дунавските острови да надвишава внушителното число 60, повечето от тях са малки по площ и значение. Изключение прави остров Персин (Белене) – най-големият български остров по Дунав, следван от Козлодуй, Вардим, Батин, Голяма бързина, Люляк, Алеко и Ветрен.

Природна забележителност „Дикликташ“ или "Побит камък" се намира на брега на р. Дунав на около 2км северно от с. Мечка, община Иваново, в местността Стълпище. Представлява две каменни образувания с различна големина, датиращи вероятно от мезозойската ера. С тях са свързани различни легенди и предания за Крали Марко, който повдигнал голямата скала на малкия си пръст. Има предположения, че големият камък се е използвал за наблюдателница от римляните или е част от останките на мост, минаващ над р. Дунав.

Крушунският водопад предлага най-голямото и живописно водно зрелище в България. Образуван от множество карстови тераси, той се спуска от височина 20м, за да спре дъха на всеки посетител. Намира се в северния край на Деветашкото плато, близо до село Крушуна, община Летница. В района ще се удивите и от още два по-малки водопада, които заедно с първия образуват т. нар. Крушунски водопади, известни още като местността Маарата. Интерес ще предизвикат и виреещите тук редките ценни растителни и животински видове от Червената книга на България. 

Орлова чука е разположена на живописния ляв склон на р. Черни Лом, на 2.5 км североизточно от с. Пепелина и на 7 км източно от гр. Две могили. През 1959 г. в Орлова чука са изградени 124 каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Пещерата е втората по дължина благоустроена пещера в България. Името ѝ е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. За всестранно изследване на североизточната част на Орлова чука най-големи заслуги имат русенските пещерняци.

Пещера Магурата се намира на 17 км от Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България, състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. 

Защитената местност представлява възстановен естествен комплекс от блата, с изкуствено регулиран воден режим и богато биологично разнообразие. Подходяща е за воден туризъм по поречието на река Дунав, спортен риболов и наблюдение на птици. На територията на община Лом се намират обявените за защитена зона ,,Рибарници Орсоя‘‘. Територията е с международен природозащитен статут местообитание на редица защитени, редки и уязвими животински и растителни видове. Установени са над 160 вида птици, 33 вида от които са включени в Червената книга на България.

Красивите речни тераси, високите отвесни скали, пещерите, скалните образувания, голямото биоразнообразие и историческите паметници превръщат Природен парк „Русенски Лом“ в изключително място за посещение. Освен че позволява научноизследователски дейности, природен парк „Русенски Лом” предлага и много възможности за активен и екотуризъм. Символ на природния парк е редкият черен щъркел, който се среща най-често край село Нисово.

Природен парк „Персина“ е уникален за България и единствен по българското поречие на Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - о. Персин, дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 км, а на ширина достига до 6 км. В природния парк и резерватите са изградени места за наблюдения на птици.

Часовниковата кула в Свищов е построена в характерен за българското Възраждане стил., вероятно през 1763 г. от неизвестен майстор. Годината е увековечена с арабски надпис върху мраморни плочи. Кулата има главен корпус и дървена постройка отгоре. В края на XIX в. оригиналният часовников механизъм е заменен с нов, изработен в Австрия.

Крепостта Мисионис или Крумово кале край Търговище датира от периода на ранновизантийската и средновековната българска история, IV-VI, IX-X, XII-XIV в. Мисионис просъществува цели десет века, в рамките на които заема централна роля в търговията на тогавашна Византия и българската средновековна държава. Крепостта има стратегическо значение за отбраната на старите столици Велики Преслав и Велико Търново. Градът е заличен през XIV в. от османските завоеватели, които го ограбват и опожаряват.

Античният керамичен център край Павликени е единствен по рода си не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Открит е по случайност през 1971 г., но скоро се превръща в един значимите археологически обекти от римско време по наши земи. Представлява т.нар. villa rustica или земеделски имот на ветеран от римската армия, отдал се на земеделие и скотовъдство (вероятно към края на I в.). В началото на следващия век римлянинът навярно е открил висококачествената глина в региона и е изградил център за производство на керамични изделия (съдове, култова керамика).

Почти всяка дунавска община се гордее с обект на римското културно-историческо наследство на своя територия. През целия Дунавски туристически район преминава северната граница на Римската империя – Дунавският римски лимес (от латински език лимес означава граница). Сред предизвикващите най-голям интерес останки от фортификационната система на римляните са античната крепост Бонония (гр. Видин), римският град Улпия Ескус (с. Гиген), пътната станция и античен кастел Димум (гр. Белене), античният град Нове (гр. Свищов), античната крепост Сексагинта Приста (гр.

Пантеонът на Възрожденците е национален музей-костница, издигнат в памет на българите, дали живота си за освобождението на България. В него се съхраняват костите на 453-ма революционери и опълченци, участвали в Руско-турската вона от 1877-1878 г., четници и други обществени дейци. Сред тях са Любен Каравелов, Захари Стоянов, Тома Кърджиев и Олимпи Панов. Отдадена е почит и на Баба Тонка и семейство Обретенови. Пантеонът е открит през 1978 г. по повод честването на един век свободна България. Към него функционират музейна експозиция и параклис. 

Музеят „Кръстата казарма“ се намира във Видин и се отличава със забележителния си архитектурен план във формата на равнораменен кръст. Сградата е построена от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 г. и е използвана за конак на еничарите. Архитектурата е уникална и отразява отвореността към навлизането на нови идеи по дунавските земи по това време. Паметникът на културата е музей на бита и историята на Видинския край от Възраждането и началото на XX в., в който могат да се видят различни изложби.

Късноантичната гробница в Силистра се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация от средата на IV в. Тя придобива особена популярност заради изящните си стенописна украса – геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейна двойка и техните прислужници). Смята се, че собственикът ѝ напуска Дуросторум при готското нашествие в края на IV в., поради което гробницата никога не е използвана по предназначение. 

Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. На 10 км от Русе е, в живописната долина на река Русенски Лом. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово светец. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. Днес, той е покровител на Букурещ, поради което обектът се радва на огромен интерес от страна на румънски туристи.

Феликс Каниц, австрийският пътешественик, описва езерото Сребърна като „Елдорадо за блатните птици“. Едноименният поддържан резерват е разположен на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от Силистра, на площ от 600 ха. Прочут е с това, че се намира точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка – Via Pontica, както и с наличието на уникални и разнообразни видове водоплаващи птици. Символът на „Сребърна“ е къдроглавият пеликан, който може да бъде видян в своя естествен хабитат. Заради редките и изчезващи видове птици, през 1983 г.

Тракийската гробница се намира близо до с. Свещари, община Исперих. Тя е част от Историко-археологическия резерват „Сборяново“, заедно с останки от древен тракийски град, могили, некрополи и мюсюлманското светилище „Демир баба теке“. Смята се, че разкритата Свещарска гробница е последният дом на последния дом на Дромихет – царят на племето гети, населявало региона. На много места се наблюдават забележителни декорации, включително животни и други форми.

Ивановските скални църкви край русенско с. Иваново пък са част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1979 г. насам. Обектът е своеобразен притегателен център за християнската духовност по времето на Втората българска държава (XII – XIV в.). Скалният манастир-лавра „Св. Архангел Михаил“ се състои от няколко комплекса със запазени впечатляващи стенописи. В църквата „Света Богородица“ могат да се видят изписани в цял ръст ктиторите цар Иван Александър и съпругата му царица Теодора.

Белоградчишките скали са природен феномен, който е уникален не само в България, но и в Европа. Силуетът им е извайван в продължение на 230 милиона години, за да се появят естествени скулптури на митични същества, животни и птици. Скалите се разпростират на около 30 км дължина и достигат до 200 м на височина. Образувани са над 100 пещери, а скалните колони формират естествената крепост „Калето“.

През 2009 г. Белоградчишките скали попадат сред 77-те финалисти от общо 260 участващи обекта в мащабен конкурс, имащ за цел да определи новите седем природни чудеса на света.