Забележителности

Някогашният дом на писателя Димитър Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир, днес съхранява повече от 15 000 оригинални негови ръкописи, писма, книги, скици и лични вещи. 

Особено важно място в културния живот на Казанлък е отредено на Чудомировите празници, които се провеждат ежегодно от 25 март до 1 април. Посветени са на театъра, музиката, литературата, изобрази-телното изкуство и сатирата. Всяка година те се превръщат в едно от най-очакваните и притегателни културни събития в България.

Музей „Ахинора“ - най-новият филиал на Художествена галерия. Музеят е единственият в страната, посветен изцяло на една картина. Той не само съхранява една от най-ценните творби на българското изкуство в подходящи условия, но и представя на публиката обогатен разказ за именития художник Иван Милев и разкрива факти, голяма част от които до този момент са били напълно непознати дори и за изследователи.

Освен с магията на маслодайната роза и богатството на тракийското наследство Казанлък се слави и като град на художници, много от които бележат най-високите върхове на изобразителното изкуство. Основана през 1901 г., Художествена галерия – Казанлък, притежава ценен фонд от живописни, графични и скулптурни творби на именити български художници, колекции от икони, щампи, екслибриси и декоративно-приложни изкуства.

Основан е през 1901г. исторически музей „Искра” е сред най-старите, най-богатите и най-известните музеи в България. В него се съхраняват над 70 000 оригинални експоната, отразяващи богатата матери-ална и духовна култура на казанлъшкия край. Музеят опазва, изследва и популяризира цялото истори-ческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ e уникален исторически и архитектурен резерват, който неповторимо съчетава красивата планинска природа и исторически паметници свързани с важни събития от българската история. На негова територия се намира архитектурният монумент „Бузлуджа“, който през 2018 г. е признат от най-голямата европейска организация „Европа Ностра“ за един от 7-те застрашени, значими културни обекти на Европа. Неповторимата му и единствена в света архитектура, наподобяваща огромна чиния, привлича любители на екстремния туризъм от цял свят. 

Неслучайно в Казанлък се намира единственият по рода си Музей на розата. Първата музейна експозиция за казанлъшката роза е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в музей, който е уникален в световен мащаб. През юни 2016 г., беше открит новият музей в парк „Розариум“. Уникалното богатство на Казанлък и България е представено в атрактивна модерна сграда чрез повече от 900 експоната. Експозицията представя богата колекция от предмети, снимки и документи, разкри-ващи историята на българското розопроизводство.

Живописни, криволичещи улички сред възрожденски къщи, пищно оцветени в синьо, жълто и червено. Красиви сводесто-каменни мостове, прехвърлили се над множество планински рекички, а величествената природа само допълва очарованието на живописното градче. 

Крепостта Acapa до rp. Николаево притежава всички необходими качества да се превърне в пълноценна туристическа дестинация, показваща автентични архитектурни останки от Късната античност и Средновековието. Съчетаването на добре съхранени и разнообразни фортификационни останки с природните дадености на местностга и живописните гледки дават отлични предпоставки за развитието на разнообразни форми на туризъм. 

„Тракийска куполна гробница и светилище „Жаба могила“ (общ. Стрелча) - Жаба могила“ е архе-ологически паметник с национално значение, разположен на територията на община Стрелча. Проучен преди повече от 40 години в периода 1976 – 1979 г., няколко години по-късно реставриран и социализиран.

Потопената църква или църква „Свети Иван Рилски“ – единствената непокътната сграда останала от село Запалня, което е било потопено при изграждането на язовир Жребчево през 1965 г. 

По исторически и археологически данни най-древният паметник с национално значение в Община Пирдоп са руините на раннохристиянската укрепена църква в местността "Еленско", датирана от края на V - първата половина на VI в. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата. Храмът се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на базиликата "Еленски манастир" или манастир "Свети Илия".

Къща-музей „Иван Вазов“ с прилежащите ѝ обекти – Иван Вазов е роден в град Сопот в старата къща насвоя род, построена през XVIII век от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 година по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишнината от литературната дейност на поета възниква идеята за възстановяване на родния му дом. Къщата е възстановена по спомени на семейството. През 1964 г. е обявена за паметник на културата от национално значение.

На мястото на минералната баня някога е имало римски терми с големи размери, намерени са статуи и старинни предмети. В средата на 19-и век местният жител Стоенчо Груелоу организира изграждането на баня за хигиенни нужди на местното население. Водата в района извира с температура от 54 градуса по Целзий, но голямото съдържание на флуор и арсен я прави негодна за пиене. Това обаче е причината по лечебни качества тя да е сред най-лековитите в цяла Европа. Водата е подходяща за лечение на болести на опорно-двигателния апарат, за лечение на неврологични заболявания и за кожни заболявания.

Според преданието, през 1197 г., за да се помни победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж, цар Калоян дарил средства за построяване на манастир. Мъглижкият манастир представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса – „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Архангел Михаил – Гавриил“. 

Римските терми на Античния град Диоклецианополис (Общ. Хисаря) – перлата на археологичес-кия резерват и най-нова атракция в Хисаря. Римският град Диоклецианополис (дн. гр. Хисаря), основан от император Диоклециан през 293 г. е бил третият по големина град в провинция Тракия след градовете Филипополис (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Богатото термоминерално находище при днешния град Хисаря е определило още от най-древни времена лечебно - възстановителния характер на Диоклецианополис.

Най-ценният експонат на музея е оригиналната камбана, с която на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание.

Изграден е на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в парк „Ботева градина”, създаден през 1926 г. и включва следните обекти – мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметника на Ботев от 1930 г. и паметника на Иванка Ботева - майката на поета. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му.

Исторически музей –Карлово се помещава в сградата на бившето Петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Намира се до площад „Васил Левски“ срещу църквата „Св. Николай“, в Историческа зона „Старинно Карлово“ групов паметник на архитектурата и урбанизма от периода на националното Възраждане, в историческата централна част на града. Тук са разположени едни от най-стойностните единични паметници на културата, повечето от богато озеленените карловски възрожденски дворове, много старинни чешми и кладенци.

Национален музей „Васил Левски“, Паметник на Васил Левски – ви предоставя възможност да получите богата информация за дом и род, за съхранените вещи, писма и програмни документи на Апостола. Да се докоснете до оскъдното, което времето скъпернически е оставило като спомен и ре-ликва, до духовния мир и великото дело на Васил Левски. Да се опитате да проникнете в необикновената загадка: как на българска земя, от българска майка се роди един великан на българското освобождение и по какви странни пътеки съдбата го изведе до най-високите върхове на човешката история.

Построен е по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976г. Негови създатели са скулпторите Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов, както и архитектите Иван Николов и Богдан Томалевски. Мемориалът е изграден на историческия хълм Маньово бърдо в центъра над града, където на 30 април 1876г са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието.Обектът е едно от емблематичните места за честване на годишнини от Априлското въстание.

Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е „Къща-музей Райна Княгиня“ - къщата-музей на Райна Футекова - главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 - деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива три нови знамена - копия на ори-гиналното, от които са запазени две - в родната й къща в Панагюрище и във Военноисторическия музей в София.

Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. 

Експозицията е открита на 10 октомври 2013г. по случай 135 години музейно дело и 100 години от основаването на исторически музей Сливен. В нея са включени оригинални паметници от фонда на музея, някои от които със световно значение и свързани с живота на населението от Сливенско от неолита до Втора Българска държава включително.

Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – със своите национални обекти, сред които са Къщите на Хаджи Димитър и Добри Чинтулов, Къщата-музей „Сливенски бит“ и Музеен комплекс „Първа държавна текстилна фабрика на балканите“ музеят се нарежда на първите места с най-богат фонд сред провинциалните музеи в страната.

„Долината на тракийските владетели“, намираща се на територията на община Казанлък, е районът с най-много забележителни свидетелства за неповторимостта на тракийската култура. 
Материалните следи от хилядолетно човешко присъствие тук датират още от неолита. Документирани са множество селища, некрополи, култови места и крепости от Античността и Средновековието, които го превръщат в един от най-богатите на археологически паметници в България.