От незапомнени времена хората наричат този над 400-годишен бук „Кривото дърво“, заради причудливата му форма.
Височината на дървото е 40 метра. В околностите на Копривщица са разположени два от първенците на Средна гора: връх Богдан (1604 м.) и връх Бунай (1572 м.)
В непосредствена близост до гр.Николаево се намира язовир Жребчево. Водите на три реки – Тунджа, Радова и Лазова се вливат /пълнят/ язовира, което помага за развитие на селското стопанство. Общата площ на водните течения и водни площи е 4807 дка, 3078 от които са рибарници.
Тракийските светилища в местностите Скумсале, Кулата и Качулата(Общ. Стрелча) - формират уникален мегалитен комплекс, разположен на няколко нива. Според археолозите, които правят проучванията, тук става въпрос за сакрализирането на целият рид от „Стръмонос“ до „Жаба могила”. Паметникът се състои от няколко култови места, които са свързани помежду си. Всеки един от компонентите на този комплекс е интересен от културна и природна гледна точка.
Деветте канадски секвои, засадени през 1930 г. в Пирдоп: на гара Пирдоп, пред НУ "Тодор Влайков", в двора на църквата "Свето Успение Богородично" и частни дворове.
Край Сопотския манастир Свети Спас протича река Манастирска, която образува красиви водопади, най-високият от които е Сопотския водопад, висок около 15 метра.
Водопадите Голям и Малък скок се намират на Селченска река, спускаща се през живописна старопланинска клисура над град Мъглиж. Водопадите са обявени за природна забележителност през 1965 г.
Живописното Тъжанско ждрело - с надморска височина от 1100 метра, в непосредствена близост до национален парк “Централен балкан”.
Намира се на възвишение с надморска височина 1361 m, на територията на село Старосел, община Хисаря, област Пловдив. Това е и едно от най-високо разположените древни свети места на територията на Одриското царство. Светилището е функционирало в много дълъг период от време – от I век пр. Хр. до V век.
В превод означава „хвърчаща вода“. Намира се на 1 км северно от центъра на Карлово в подножието на Стара планина, над градската водноелектрическа централа. Височината на водния пад е 15 м. Водопадът е атракция и любимо място за отмора и разходки.
Близостта на водопада до възрожденското градче Калофер обяснява често използваното за заместител на водопада име - Калоферско пръскало. Пенливите си води Райското пръскало си набавя от снежните преспи на връх Ботев. Пръските на водопада - падащи от невероятната височина от цели - 124,5 метра създават неописуема красота и удивление у туриста.
Най-високи средногорски върхове – връх Богдан (1604 м.) и връх Бунай (1579 м.) се намират в близост до град Панагюрище, в съчетание с чистия въздух и около 20-те защитени природни обекта и исторически местности, разположени сред красиви високопланински ливади и прохладни букови и дъбови гори, са предпоставка за развитието на пешеходния и екологичния туризъм.
Природен парк “Сините камъни” се намира в непосредствена близост до град Сливен. Той е район с висока и средна значимост за опазване на биологичното разнообразие. Характеризира се с подчертано планински релеф. На територията на природния парк има много скални феномени, популярни природни дадености и места за отдих, като най-известно място е скалният феномен „Халката“. Феноменът е сред най-посещаваните обекти в Природния парк „Сините камъни“ край Сливен.
Мегалитът край Бузовград, известен още „Слънчевата врата“, е древно светилище.
Древните траки са го ползвали както с култови и ритуални цели, така и като маркер на времето. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на лятното и есенно равноденствие (21 юни и 22 септември), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. От 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност. Източно от мегалита се намира и римската крепост Бузово кале.
Емблематичният парк „Розариум“ в Казанлък е създаден в периода 1922- 1923 г.. Превърнал се в неде-лимо място от градската културна среда и местна забележителност, през 2014 г. паркът претърпява ця-лостен ремонт и рехабилитация. Засадени са десетки нови видове дървета и декоративни рози. В парка се намира уникалният музей на Розата.
Парк „Тюлбето“ е любимото място за отдих и разходки на казанлъчени сред невероятна борова гора и зеленина. Намира се в североизточната част на града и предлага детски площадки, зони за отдих и пикник. В границите на парка се намира най-известната в България – Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО за Световно-културно и природно наследство.
Ведно с благоуханието на роза дамасцена и завладяващата природа, в Казанлък може да се насадите и на лечебната и релаксираща сила на топлите минерални извори. Топлите минерални извори винаги са били притегателен център. Лечебните свойства на водата са една от причините, тук среща да си дават различни народи и цивилизации, следи от които намираме и днес. Високата концентрация на флуорид в геотермалните извори в Казанлъшко е сред най-високите в Европа и придава изключителни качества на минералната вода.
Музеите, на: Любен и Петко Каравелови Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, ет-нографските музеи Лютова и Ослекова къща, Старото училище, Мостът на първата пушка, величестве-ният монумент на Георги Бенковски.
През XVII-XIXв, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание и мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от Копривщица, пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там, години наред.
Онгъл „Багатур“ се намира на в източните покрайнини на град Мъглиж, в подножието на Стара планина. Базата е част от прабългарската школа по оцеляване БагаТур. Предлагат се терапевтична и приключенска езда, еднодневни и двудневни преходи, стрелба с лък от кон, учебна езда, езда на манеж, конен туризъм, антистрес езда, волтижировка, работа с бич, сабя и аркан.
Най-новият храм на територията на община Сопот, разположен в центъра на с. Анево, на няколко метра от подбалканския път.
Горната черква на Сопот носела името Света Богородица и била една от най-красивите църкви и манастири в старопланинското градче. През 1877 г. черквата била опожарена от турците. В последствие на мястото на старата църква бил изграден параклис Покров Богородичен. От хълмчето, където се намира параклисът може да се види цялото градче и околността.
Девически манастир „Въведение Богородично“ - Метохът – историческият сопотски метох е една от забележителностите на града. Девическият манастир привлича много посетители със своя старинен и романтичен вид. Внимание заслужава и старата лоза (над 350 години), която е ням свидетел на важни моменти от историята на града.
Това свято място – метохът е свързано с дейността на Васил Левски. Тук Апостолът на българската свобода винаги е намирал убежище.
Възрожденската църква „Св. Св. Петър и Павел“, която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм „Трапето“ и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (Метоха). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи.
Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ е разположен в две възрожденски къщи в центъра на града. Етнографският център се стопанисва от Къща музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Тук посетителите могат да разгледат четири етнографски сбирки, представящи селския и градски бит от региона.
Дядо Стояновата воденица край Сопот е едно от местата, свързани с българското минало, които имат и историческа, и сантиментална, и романтична стойност. Тя е в паметта на всяко дете, което вече е разлистило „Под игото“, и на всеки възрастен. В града на Патриарха на българската литература я наричат още Бойчовата воденица по името на главния герой в романа Бойчо Огнянов, който спасява от турците внучката на мелничаря дядо Стоян. Тази воденичка е единствената оцеляла от преди повече от два века караджейка.