Живителните води на Тунджа, плодородните почви, чудесният климат и големият брой слънчеви дни през годината са предпоставките през неолита /преди около 7000 години пр. Хр./ тук да се заселят първите обитатели. Ето защо с право можем да твърдим, че Казанлък е един от най-древните градове не само в България, а и Европа!
В древността на територията на китната Розова долина е съществувала богата тракийска култура. Откритите археологически обекти представляват огромен интерес за учени и туристи. Недалеч от Казанлък, под водите на язовир ,,Копринка”, се намира единственият, изцяло проучен досега тракийски град – Севтополис, основан от тракийския цар Севт III. В Казанлъшката долина се намират множество тракийски гробници – шедьоври на монументалното и изобразителното изкуство от древността. По-късно своя културен отпечатък оставят и османските турци.
Името на града датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го красиви девойки.
Още от древността градът става известен с производството на розово масло и високо развитите си занаяти. Трудолюбиви, красиви и талантливи, винаги през вековете, са били хората от Казанлъшкия край. Градини и ниви опасвали като зелен венец спретнатите бели къщи. А когато през 17 век пътешественици пренесли маслодайната роза от Азия, тя намерила своя втори дом тук и се превърнала в най-голямото богатство на долината, която почнала да носи нейното име – Розовата долина. От Казанлък в прослава навсякъде по света започнало да се изнася розовото масло, а българските земи да се наричат Царството на розите.
Благословената долина е кръстопът и през нея са минали траки, келти, римляни, рицари, българи, … Много или малко всеки е оставил частица от себе си. В района са живели Севт III, гордият Елтимир и още и още…
Още през 1873 г. група казанлъчани организират в класна стая в Новенското училище ученолюбива дружина „Искра“, която постепенно става родоначалник на театър/читалище „Искра“, библиотека „Искра“, музей-галерия „Искра“.
Най-старото индустриално предприятие в града е Пасмантерийната фабрика на братя Стайнови, което се разраства в голяма текстилна фабрика за вълнени прежди и платове „Розова долина”. През двадесетте години на 20 век казанлъчанинът ген. Иван Вълков предислоцира в родния си град софийският „Арсенал“. Само две години след това се създава машиностроителното предприятие „Капрони” за самолети, трактори и зъболекарски столове, а през 1930 г. се основава АД „България” за производство на памучна прежда. „Кремона” е първото и единствено в страната предприятие за струнни музикални инструменти, основано през 1924 г. Жителите постепенно се замогват и градът добива европейски вид. През годините броят на промишлените предприятия в града се множат: текстил, машиностроене, парфюмерийна промишленост, хранителна промишленост. През т.н. „години на социализма“ градът ни става сърцето на българската хидравлика, която слава не угасва и до днес.
Казанлък е известен като град на артисти: Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Луна Давидова, Видин Даскалов; град на художници: акад. Дечко Узунов, проф. Ненко Балкански, Иван Милев, …; град на музиканти и композитори: Емануил Манолов, Иван Широв.
Културният живот в Казанлък е колоритен и атрактивен. Стотици са културните събития през цялата година. Връх сред тях е ежегодният празник на Розата, привличащ десетки хиляди посетители от всяко кътче на света. А всеки отпил глътка вода от Царската чешма, един от символите на Казанлък, остава завинаги в него!