Като приказка е розоберът в Казанлъшко, още повече, когато природа и хора са били щедри към розовото злато на България. Тази приказка се разказва всяка година отначало, когато започва Празника на розата, възхваляващ трудолюбието и традициите на българите от този край, тяхната културна самобитност и вярата им в красотата. Розоберачи в народни носии, групи за автентичен фолклор и танцови състави огласят полето и посрещат гостите на празника. В плодородните розови градини на казанлъшките села гостите се приканват да си наберат от цветето на боговете – маслодайната роза, да вкусят розово сладко, гюловица и ликьор от рози. Розовото масло се вари в гюлпана, а гостите отнасят със себе си от току-що произведената розова вода. В ритуален танц се избира най-сръчната розоберачка. Всички се закичват с гирлянди и венци от рози, вият се кръшни хора. Сръчните казанлъшки стопанки излагат автентичните си плетива, ръчно изработени сувенири и предмети на самобитните български занаяти.