- Градът на 100-те войводи, на Сините камъни, на ветровете, на текстила, на сливенската перлова ракия, на Долината на прасковите, на незабравимия Дамян Дамянов. Роденият в Сливен поет казва за родния си град “... града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност,... събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка”.
- Знаете ли какво е старото име на Сливен?
Отговорът не е един. Няколко са известните ни днес стари имена на града и те хронологично следват неговата история.
Туида
В римско и ранновизантийско време (II - IV в.) в местността Хисарлъка, невисок хълм в северната част на днешния град, са открити останки от селище от късножелязната епоха. Тогава градът е носил името Туида (също Цоида, Суида). Съществува предположение, че произходът на името е готски. От готски “thiuda” означава “народ”. (Иванов, И.Т. “По пътя на българския етноним”).
Сливно (Савулен, Силимно, Стилвнос)
С тези имена се споменава градът в средновековната византийска литература.
Истилифунос
Градът е записан под името Истилифунос от арабския географ Ал Идриси в 1153 г.
Сливен
Името Сливен се среща в “История славянобългарска” (XVIII в.) от Паисий Хилендарски. Съществуват две предположения за произхода на името. Първото е, че Сливен е от новобългарски/славянски произход и няма връзка със средновековното “Сливно” и неговите производни. Днешното име произлиза от глагола “сливам” в смисъл “вливам, стичам, събирам”, т.е. името се свързва с представата, че на територията на града се сливат три реки: Асеновска, Новоселска и Манастирска и че на това място се сливат планината с полето или небето със земята. Според второто тълкуване името Сливен означава “проход”. Градът се намира в началото на важен високопланински проход, който води в две посоки. Едната води към град Елена и Велико Търново (старобългарския проход „Железни врата“, по-късно „Демир капу“, дн. „Вратник“), другата води към град Котел и Североизточна България.