През XVII-XIXв, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание и мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от Копривщица, пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там, години наред. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — "Сополивите камъни".