40 са кюстендилските извори, бликащи с температура 73 градуса. Водата е бистра, безцветна, с прия-тен вкус. Тя позволява прилагане на различни форми на балнеолечение и спа процедури, като се из-ползва главно чрез бани. Лековитата вода, климатът и природата, богатството от исторически и кул-турни забележителности създават оптимална среда за пълноценен отдих, възстановяване или лечение и превръщат Кюстендил във водещ български курорт.
В Радомирско за опазване на вековни гори са обявени две природните забележителности „Янковец“ и „Група вековни дървета“. Любопитен е водопад „Бучалото“, който може да се намери в самия Радо-мир и в пътеписите на Константин Иречек и Иван Вазов. Друга природна забележителност - „Чокльово блато“ представлява торфено находище с доказано лечебен торф.
Защитена местност „Мухалница“ или „Жабешкото блато”, известна с уникалната в световен мащаб миграция на планинската жаба Rana temporaria. Блатото е Разположено на площ от 1,9 ха. и заема най-ниската част на мочурлива поляна, която пресъхва през летните месеци и се пълни с вода при топенето на снеговете. Жабите слизат от южните склонове на Стара планина и при първото затопляне и топене на снеговете в началото на февруари се появяват в блатото, където започва размножаването им.
Защитена местност „Алдомировско блато“ край Сливница е блато с карстов характер, част от Защитена зона „Драгоман“. Обитава се от много редки видове растения и водолюбиви птици. Тук има и находище на блатно кокиче, което е известно с лечебните си свойства.
Трънско е истинско богатство от живописни планини - цели 11 от общо 39-те планини на България се намират изцяло или отчасти на територията на общината, а техните разнообразни върхове предлагат съчетание от спиращи дъха гледки и докосването до девствената природа на тази част от Краище. Ждрелото на р. Ерма, Ябланишкото ждрело, Драговско врело, вр. Драговски камик – „Трънският Матерхорн“, са само малка част от приказните кътчета на този край.
Водопадът „Полска Скакавица“ се образува по един от притоците на р.Струма при голям меандър на реката в Земенския пролом. Полска Скакавица е сред най-високите и красиви водопади в България. Водата му води началото си от карстови извори и се спуска от 53 метра, с което водопадът се нарежда на трето място в страната.
Три уникални вековни секвои - гигантея гордо се извисяват в местността „Ючбунар” в района на кюстендилското село Богослов. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година с цел опазване на вековни дървета. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години.
Тя се разпростира в границите на две държави България и Македония. Пета по височина в България, като най-високият връх е Руен - 2251 метра над морското равнище. На територията на Осогово е ре-зерват „Църна река“, обявен за опазване на характерни горски екосистеми и орнитологично важно място.
Природен парк Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров и, поради близостта си до София и Перник, е най-посещаваната защитена територия в страната. Най-ценните съобщества и екосистеми са защитени със статут на резервати и с ограничен достъп, но и извън тях паркът предлага невероятни природни феномени, панорамни гледки и съхранени ладшафти – витошкият първенец Черни връх, каменните реки в м.Златните мостове, Боянския водопад, върховете Голям Купен и Камен дел са само малка част от забележителностите в планината, които ежедневно привличат туристи и планинари.
През 1884 - 1886 г. в София е издигната сградата на Народното събрание, където и до днес заседава българският парламент. Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. Входът ѝ е украсен с надписа „Съединението прави силата“ - явна препратка към следосвобожденческия стремеж за обединение на българските земи.
Неразделна част от цялостният архитектурен ансамбъл на площада пред сградата на Народното събрание е Паметникът на Царя Освободител, издигнат в чест на Освобождението.
Възстановената монархия изисква съответните атрибути и първият български княз Александър І Батенберг възлага преустройството на бившия турски конак в Царски дворец. През 1882 г. дворецът е открит, а новият облик на сградата включва разнообразни архитектурни елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове и, по описания от онова време, придобила очарованието на френските дворци от времето на Просвещението. Разширен от цар Фердинанд в края на XX века, дворецът продължава да изпълнява своята функция до 1944 г.
През дългата си история средновековната Пернишка крепост е арена на значими исторически събития. Емблематична е връзката ѝ с пернишкия болярин Кракра и сблъсъците с Византия в началото на 10-и век - тя е последната завладяна крепост от Самуилова България. Днес освен дебели 2 м. стени и запазени основи на жилищни сгради, посетителите могат да различат и основите на три християнски храма. За удобство на туристите е изградена алейна мрежа, а върху крепостните стени са монтирани панорамни платформи с прекрасни гледки към Перник и околностите.
От късното средновековие - края на XIV и първата четвърт на ХV в. е запазена в Кюстендил „Пирговата кула“ (от гръцки pirgos - кула). Кулата е с височина 15 м и е била предназначена за отбрана, което предопределя функционалното разпределение - долните нива са имали битова функция, докато по-високите разполагат с бойници и възможност за кръгова отбрана. В този си вид Пиргова кула е чудесен пример за укрепителната система на средновековния Велбъжд.
Църквата „Св. Георги“ е най-старият храм в града и е истински нагледен урок за близо 10 века история и изкусна живопис. Датирането ѝ се отнася към ХI – ХII в. и е ярък пример за средновековната българска архитектура. Изписана още с построяването си, през вековете - та чак до 1872-1882 г., тя е изографисана още цели 4 пъти, като части и от петте художествени слоя са видими и до днес. Според местно предание в църквата е погребан и българският цар Михаил III Шишман, починал от раните си след битката със сръбския крал Стефан III Дечански.
За мнозина най-красивата забележителност на София е сградата на Народен театър Иван Вазов. Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер и е открит през 1907 г. със специално написания от Иван Вазов пролог „Слава на изкуството”. Възстановяването на театъра след пожар през 1923 г. продъжава до 1929 г. по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.
Символът на Ботевград - Часовниковата кула, е построена през 1866 г. Високата ѝ 30-метрова снага я прави най-високата възрожденска часовникова кула в България, а фасадата ѝ с характерните корнизи я отличават от всички останали. Освен с часовников механизъм, кулата разполага и с камбанария и днес звънът на камбана увенчава тържествени моменти в живота на града.
Базиликата „Cвета София”е неразделно свързана с историята на самия град София, неслучайно наречен на нея. Изградена е през VI в., превърната е в джамия по време на османското владичество, но след силни земетресения през XIX век е изоставена и едва през 1930 г. в нея са подновени православните богослужения. Днес, лишена от всякаква външна украса и вътрешни стенописи, църквата пленява със своето излъчване - едновременно и величествена, и проста, аскетична и изчистена от суета - като вярата в зората на християнството.
Музеен комплекс в Правец обединява родната къща на диктатора Тодор Живков - възстановка на типична двукатна къща от края на Възраждането, и експозиционна зала с интересна колекция - подаръци, получени от Тодор Живков в качеството му на държавен глава. Експонатите включват предмети от цял свят и показват културното многообразие на различни страни и народи.
Музеят на физическата култура и спорта се намира в специална зала в Националния стадион „Васил Левски” и предлага експозиция, посветена на българския спорт и върховите постижения на родните спортисти. Фондовете на музея са придобити чрез дарения, а сред експонатите са екипировки, пред-мети и отличия на известни спортисти, снимков и филмов материал от историята на българския спорт.
Музеят се намира в подкуполното пространство на северното крило на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в две различни експозиции – по палеонтология и исторична геология, представя основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми, скални образци и вкаменелости и др. Гордостта на музея обаче е импозантният скелет (7 м дължина и 4,20 м височина) на дейнотериум – гигантски бозайник, родственик на мамутите и слоновете.
Музеят на илюзиите е изненадващо място, където се събират в едно научните изобретения, изкуството и илюзиите. На площ от 400 кв.м чрез интерактивни експонати, модели и съоръжения магичните закони на физиката и оптиката се съчетават с мистериозни произведения на изкуството и класически загадки. Изключителното образователно преживяване е обогатено със забавление — рисуване със светлина, създаване на сенки и незабравими моменти в света наопаки.
Детският научен център „Музейко“ пленява децата с над 130 интерактивни игри, научни ателиета и арт работилници и пробужда тяхната страст към изследователство и познание. Всичко в дома на Музейко е премислено до най-малката подробност – от характерната архитектура през енергийната ефективност до пространството за интерактивни експонати, всеки от които събужда любопитство у децата към наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства.
Възприемането на социализма като част от миналото довежда до създаването на първия по рода си в страната „Музей на социалистическото изкуство“ в София. В изложбена зала и скулптурен парк посе-тителите могат да разгледат живописни творби, пластики и монументални скулптури, носещи харак-терния почерк на своето време.
Към колекцията уникални музеи можем да добавим и Музея на киселото мляко в с. Студен извор, Трънско - родното село на д-р Стамен Григоров – откривателят на бактерията лактобацилус булгари-кус. В него е организирана сбирка със съдове и инструменти за правене на кисело мляко от столетия назад до наши дни, с която да проследите целия път на направата му, а и сами да опитате вкуса на истинското родно кисело мляко.
Свързан с едно от традиционните производства за района е Музеят на Бусинската керамика в с. Бу-синци, Трънско - един от най-старите грънчарски центрове в България. В него се съхранява стотици глинени съдове, образци на традиционното бусинско грънчарство, а също и съвременни произведе-ния, повлияни от Бусинската школа. Изключително интересна част от етнографския комплекс е рес-таврираната традиционна къща с автентична грънчарска работилница.
