Рибена чорба
Рибената чорба е традиционно ястие за крайдунавския край – от Видин, през Тутракан Силистра. Тайната ѝ е в прясно уловената дунавска риба с прибавяне на традиционни за региона зеленчуци. За бульона най-често се използват няколко вида риба, а чорбата се приготвя на огън и на открито.
На някои места се добавят пикантни подправки и люти чушки, а ястието е известно като дунавска/влашка саламура или прясол.
Рибни ястия
Дунавската кухня е неразривно свързана с реката – рибата и всички рибни продукти са традиционни за почти всички населени места по Дунав. Тарама хайвер, пресен сом, шаран и щука, таранка или уклей, приготвени по местни рецепти ще ви посрещнат в големите градове и по-малките населени места в региона. Задължително ястие за Никулден, денят на рибарите, е пълнен в тесто шаран, с орехи, лук, стафиди и домат.
Торта „Гараш“
Коста Гараш бил съдържател на първия български гранд хотел „Ислях хане“, който е построен през 1870 г. в тогавашния град Русчук (сега Русе). Там отсядали височайши особи, благородници, пътешественици и чужденци. Гараш бил дипломиран сладкар от Виена и искал да впечатли знатните гости с кулинарен шедьовър. Вероятно вдъхновен от световноизвестната торта „Сахер“, той създал своята авторска рецепта за десерт, който и до днес е най-разпознаваемото сладко изкушение от Дунавския регион в България.
Динен маджун
Диненият мед (маджун) е характерен за Силистренския край, а жителите на село Смилец дори правят възстановка на процеса по приготвянето му. В миналото той е използван като естествен подсладител. За да се приготви, е необходимо дините да се изстържат и да се варят на огън, докато се получи сок и след това се сгъсти. Любопитно е, че в земята се издълбават „котлони“ за огън“ и „гнезда“ за съдовете.
Добруджански хляб
Добруджанският край е известен като Житницата на България или Златна Добруджа. Слави се с бялото си брашно и разнообразните тестени изделия. Освен традиционния добруджански хляб със златистожълт цвят, тук се съхранява една по-стара рецепта за приготвяне на хляб, а именно в глинен съд, който се пече заровен в жарава.
Бел муж
Бел муж е ястие, характерно за торлашката кухня в Северозападна хора. Приготвя се от сирене, поставено в дълбок съд, върху което се изсипва сол и разтворено във вода брашно. Готви се на силен огън, докато се сгъсти.
Качамак
Качамак или мамалига е силно разпространено ястие в крайдунавския регион. Основната му съставка е безглутеново царевично брашно, към което се добавят масло, червен пипер и натрошено сирене. Ястието особено характерно за румънската кухня, където се сервира дори като основно. В северната част на Италия то е познато под наименованието полента.
Лютика
Лютиката е характерна за Врачанския край, приготвя се от печени червени чушки, печени домати и лук. В някои краища добавят яйце и сирене. Така подготвени, зеленчуците могат да станат основа за месно ястие, наречено пиле лютика.
Добруджански рогачки
Рогачки или кръстачки са популярно всекидневно ястие в Добруджанския регион. Представляват разточен тънък лист от тесто, който се поръсва със сирене, сгъва се и се пече на нагорещена плоча. Тази рецепта вероятно е заимствана от познатото от турската кухня гюзлеме.
Влашки сарми
Влашките сарми са традиционно ястие за великденската трапеза във Видинския регион. Те съдържат свинско месо, ориз, лук, чесън, зелеви листа, домат и подправки. Варят се точно два часа.