Дунавски туристически район е най-големият по територия сред деветте туристически райони в България. В обхвата му попадат 67 общини, като за център за управление е определен най-големият български крайдунавски град – Русе. По дял на населението районът се нарежда на трето място след Софийски и Тракийски туристически райони.
Благодарение на географското си разположение на единствената плавателна река в страната и на богатата палитра от исторически и природни ресурси, с които разполага, Дунавският туристически район се специализира в развитието на културен и круизен туризъм, по-специално културно-исторически, речен круизен, приключенски и еко, градски развлекателен и шопинг, винен и кулинарен, религиозен и поклоннически туризъм.
От Видин до Силистра, от Оряхово до Търговище, Дунавският туристически район посреща с автентично наследство от античния, средновековния, османския, следосвобожденския и по-близкия по съвремието периоди. Предлага досег до обекти под егидата на ЮНЕСКО и останки, чиито чар и историческа стойност предстоят тепърва да бъдат разкрити. Показва пейзажи с дива природа и запазено биоразнообразие в защитени местности и биорезервати. Отвежда до непристъпни пещери и блатисти райони. Приканва към уединение в многобройни храмове и места за отдаване на почит. Споделя кулинарни и винени тайни, както и културни традиции на уникални местни общности.
Река Дунав е най-международната река в света, която по пътя си от извора до делтата в Черно море преминава през десет европейски държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Четири пленителни европейски столици са разположени на дунавския бряг – Виена, Братислава, Будапеща и Белград. Освен това, Дунав събира водите си от общо 19 страни, а поне 17 национални езика се говорят на територията на Дунавския речен басейн. Като част от този мултикултурен регион, в Северна България се откриват влияния от централноевропейските традиции и силна дунавска идентичност.
Особено място е отредено на река Дунав в съзнанието и народното творчество на българите. Руините на римски кастели по протежението на реката напомнят за значението на Дунавския лимес като отбранителна линия по време на мощната Римска империя, а асоциациите за Дунавска България отвеждат назад към първите години от основаването на държавата. Дунав е най-възпяваната река в народните песни и стихотворения. През Възраждането емоционалната връзка с Дунав се подсилва от факта, че реката се разглежда като граница между свободата и несвободата, между живота в родината и оцеляването в емигрантство. Патриархът на българската литература Иван Вазов обрисува Дунав като „тих, бял“, който се „вълнува, весело шуми“. Неслучайно намираме реката още във втория стих на българския национален химн: „Горда Стара планина, до ней Дунава синей“.
Българският дунавски бряг е с дължина от 471 км – започва от устието на река Тимок при границата със Сърбия на запад и завършва при град Силистра на изток, където започва сухопътна граница с Румъния. Дунав се явява естествена държавна граница между България и Румъния. По протежението на реката са изградени два моста, които служат като сухопътна връзка със северната съседка.
