Интересни исторически факти - топ 10

Знаете ли, че Благоевград :

Е древен град с богата история. Траките се заселват там още 300 години преди новата ера, привлечени от благоприятния климат и топлите минерални извори. Наричат селището Скаптопара и го превръщат в оживен търговски и културен център.
Е втори по младо население в България.
Градът е подходящ както за отдих и културен туризъми, така и за забавления. Любимият на всички квартал „Вароша“ е старата част на Благоевград, очароваща със своите калдъръмени улички и възрожденски къщи. Много от тях са превърнати в музеи и галерии.
Парк "Бачиново" е природната гордост на Благоевград. Паркът се намира в полите на Рила планина и предлага поразителни природни пейзажи през всички годишни сезони. В центъра на парка се намира изкуствено езеро, обитавано от красиви лебеди и патици. Може да се обиколи пеша или да се наеме водно колело.
Въжен парк „Коколандия“ - Той е изграден в местността „Бачиново“ и разполага с три нива на трудност, както и с бънджи с два батута. Предназначена е, както за възрастни, така и за деца (минимум 5 годишна възраст).
Курортна местност "Бодрост" е разположена сред обширни поляни и хълмове с естествени смесени иглолистни и широколистни гори. Поречието на течащата през местността река Благоевградска Бистрица има множество малки водопади и вирове, обитавани от балканска пъстърва. Курортът предлага изключително добри условия за отдих и туризъм през всички сезони. За любителите на зимните спортове са ски-писти „ Картала „ с обща дължина 4 км и 750 м, кабинкова въжена линия с капацитет 1400 души/час, дължина 3000 м и денивелация 900 м, ски-влек "Помагалски" с капацитет 900 души/час и дължина 1500м, ски-влек за начинаещи (учебен) с капацитет 500 души/час и дължина 300м.

Знаете ли, че Банско:

Е ски столицата на България.
Земите му са населявани от траки, византийци, славяни и римляни. Тук са живели тракийски племена, римляни, византийци и славяни и всички те са оставили своя отпечатък.
На територията на града и околностите му са открити редица археологически обекти, които свидетелстват за това:

Ситан кале – Крепост, построена и обитавана от траките, после преминала в ръцете на римляните и накрая управлявана от местни български владетели.

Местност Юлен – Това е много красива местност в Пирин, на територията на която е открита антична крепост.

Местност Лисича – Тук са разкрити са две тракийски могили, едната от които е напълно запазена, а другата за съжаление е унищожена от иманяри.

Местност Свети Никола – Освен уникалното разкритие на Безименният град, за който е известно, че най-вероятно е бил създаден от тракийското племе меди, в местността са открити много антични съдове и накити от времето на траките.

Местност Старото градище – Местността се намира на около 4 км от град Банско. На територията ѝ са разтрити антична крепост и тракийски могили, разположени в близост до крепостта.

На територията на Банско и околностите му има над 100 исторически и археологически обекта, които си струва да се посетят.

Веляновата къща - Къщата е една от най-старите в Банско и впечатлява както с архитектура, така и със стенописната си украса.

Сирлещовата къща - Тази къща е още един впечатляващ образец на къщите – крепости, които банскалии са строили по време на Възраждането.

Къща – музей “Никола Вапцаров” - За да почетат живота и паметта на един от най-великите български поети, хората от Банско запазват къщата, в която е роден и израсъл в автентичния ѝ вид и я превръщат в музей.

Къща – музей “Неофит Рилски” - Наричана още Бенината къща, това е родната къща на един от най-великите български възрожденски просветители и книжовници Неофит Рилски.

Църква “Света Троица” - Трикорабната безкуполна църква се извисява в почти в самия център на Банско и един от историческите обекти, който е абсолютно задължителен при посещение в града. Църквата е построена в периода 1882 – 1885 година и е един от символите на града.

Знаете ли, че Гоце Делчев

Е южното бижу сгушено в Пирин планина - предлага изключително разнообразни места за любителите на природата
Край брега на Делчевска река се намира природната забележителност Чинарбей .
На 1.5 км западно от град Гоце Делчев растат вековните кестенови дървета Близнаците.
На територията на общината се намира живописният пролом на р. Места Момина клисура, дълъг 25 км, който свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и отделя Пирин от Дъбрашкия дял на Западните Родопи.
Тук е и природният резерват Ореляк известен с първичните си букови гори. Курортната местност Попови ливади (1430 м н.в.) e удобен изходен пункт за Ореляк и билото на Дебели рид, ограждащ трите циркуса.

Знаете ли, че Дупница

Градът съществува още от средновековието, като най-ранните данни за него са записани през 1451 г. но се предполага, че е съществувал и преди това.
В крайната част на града се намира “Парк Рила”, който е в класацията за “Топ 10 най-красиви парка на балканския полуостров”. Площта му е 280 000 кв.м, а дължината 2 км.
Часовниковата кула е друг исторически и туристически обект в града. Намира се в центъра на Дупница и е създадена през 1782 г. като отличителен знак, за наличието на будно балканско селище.

Знаете ли, че Костенец

Е място, където природата лекува климатът, минерални води, природните и исторически забележителности превръщат общината в прекрасно място за туризъм и почивка, както и за лечение на различни заболявания.
Любознателните туристи могат да посетят „Траянови врата“ – паметник от римската епоха, както и от Първата и Втората българска държава, обявен за национален паметник на културата. На това място през 986 г. цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II.
Почитателите на виното ще са радват да научат, че в областта, в град Момин проход, се намира бутиковата изба , в която се правят висококачествени бели и червени вина.

Знаете ли, че Петрич

Градът се намира в близост до границите с държавите Северна Македония и Гърция.
Любопитен факт е, че връх Петрич на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е кръстен на Петрич.
На около 7 км от града се намират Рупите, където е Храмът Св. Петка Българска – храмът на баба Ванга. За тази земя баба Ванга е казвала, че е наситена с особена енергия.
Интерес предизвикват Станчинарите (местните кукери). Игрите се устройват всяка година на 1-ви януари на празника Сурва. Събитието привлича много туристи не само от България, но и от чужбина. Участват групи от различни квартали.

Знаете ли, че Разлог

Преди много, много години, още по времето на траките, на територията на днешния град се е оформило селище, което се е наричало Мехомия. От Мео Мия, Махи Мия, Меомия, Мехомия до Разлог.Името на селището според някой от историците идва от „мех” (торба от животинска кожа). Наричало се е така заради меховете, в които се е пренасял катрана, който се е добивал в околността.Според други теории, името му няма нищо общо нито с добивания катран, нито с меховете, с които се е пренасял, а се свързва с една легенда, според която велик тракийски пълководец спечелил голяма победа над вражески войски и в чест на тази победа се е оформило селище, което първоначално се е наричало Мео Мия. (Мео Мия или Махи Мия в превод от гръцки означава „моя победа”). След време името се трансформирало от Махи Мия на Мехомия, тъй като се произнасяло по-лесно.
За пръв път името на селището се споменава в дарствен документ, подписан от Василий II Българоубиец през 1019 г. В този документ селището е споменато като част от Велбъждката епархия.
Мехомия е спомената и в Рилската грамота от 1378 г., която цар Иван Шишман при изброяването на подчинените на Рилския манастир селища споменава и „разложките попове”.
В края на XVIII век в Разлог е създадено първото килийно училище, строят се църкви, дюкяни, а неделният пазар в града става едно от най-посещаваните места за търговия в региона.

Знаете ли, че Самоков

Самоков – град на самокóви, зографи и скиори.
В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Занаята започва да овладява почти дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков. Двама достойни синове ражда и учи Христо Димитров, а те го надминават в своето майсторство. Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф. Към рода се присъединява Коста Вальов (зет във фамилията) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир.
Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Полагат верска любов в храмовете на инаковярващите. Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.Тези творци остават едни от най-значимите българи на епохата.
През Самоков минава най-дългата река в България - Искър.
Градчето се намира на 12км северозападно от ски курорта Боровец.
Самоков е град на скиорите.Тук е роден един от най – успешните български скиори на всички времена Петър Попангелов – многократен носител на световни отличия в алпийските дисциплини.
Е известен със своите вкусни картофи, които се отглеждат в околностите.Внесени са от Гърция през 1835 г. от възрожденеца Димитър Смрикаров.Смрикаров дава личен пример, като не само започва да отглежда картофи, но и просвещава с ценни указания начина на отглеждането им. Съхранени са негови бележки като: “Барбоят как се сади…”, “Барбой що дава…”, “От компир, барбой, пататис пърженица…”, и още други кулинарни рецепти за ястия от картофи.

Знаете ли, че Сандански

Заради географското си разположение и мекия климат той е известен като едно от най-топлите места в България. Средната годишна температура е +14 градуса, което е изключително благоприятно за целогодишния туризъм.
Освен с мекия си климат Сандански е известен и с чистия си въздух.
Земята на Сандански е богата на минерални находища. Изворите са познати от най-дълбока древност. Днес Сандански се счита за модерен курортен град с първостепенно значение за развитието на българския туризъм.
Сандански несъмнено оставя у всеки посетител, ако не трайния вкус на прекрасното червено вино, то поне желанието да бъде посетен още веднъж, защото града притежава онази атмосфера, която ни кара да искаме да видим още, да усетим още.
Сандански е една малка част от красотата на Пиринския край, но безспорно е от онези дестинации, които са задължителни.

Знаете ли, че Сапарева баня

На самият център се намира емблемата на града – Гейзер-фонтан. Той е единствен по рода си за територията на цяла Европа. Някой твърдят, че той се съревновава с гейзерите на Исландия. В минералният гейзер водата достига 103 градуса С и идва директно от земните недра. Струйките й биват изхвърляни периодично на всеки шест секунди образувайки чудно красиви форми. От падащата топла вода се издигат облаци пара, които създават усещане за изкуство на майстор художник. Освен с прелестта и чара си водата омайва с вълшебния състав - богата на минерали, мирише на сяра и е много здравословна.
Не по-малко любопитен звучи и факта, че хората от Сапарева баня отглеждат с лековитата минерална вода и зеленчуците си. Те пръскат листата и почвата в градината, за да бъдат по здравословни, по-вкусни и по-защитени плодовете и зеленчуците им.
Друг не по-малко изумяващ факт за чудодейната минерална вода на Сапарева баня е, че лекува очни заболявания. Според десетки твърдения тя помага на хората да се справят с проблеми със зрението.
Самото име на Сапарева баня, някога било Германия. Произхожда от „варм”, което значи топлата минерална вода.

Знаете ли, че Мелник

Това е градът-музей и най–малкото градче в България.
Още с влизането в градчето, сякаш се пренасяте години назад, попадате в далечното минало – малки прекрасни живописни къщички с типичните керемидени покриви, тайнствени улички, каменни пътища, по които минават каруци с коне, натоварени с известното мелнишко вино. И това ако не е приказка! Посещението в Мелник наистина е като да попаднеш в приказка.
Градът се гордее не само с мелнишкото вино, но и със забележителностите си. Сред тях са Пашовата къща (градски национален музей), Кордопуловата къща (частен музей), Болярската къща (най–старата запазена къща в България) и руините на средновековни къщи.
В околностите се намира и Роженският манастир, един от добре запазените средновековни центрове на вярата в България.
Тук са всеизвестните Мелнишки пирамиди, истинско чудо на природата. Никой не може да остане безразличен пред красотата, която предлага това място.

Легендата за Пирин и Рила

Планината е радост. Планината е живот. Планината зарежда с енергия. Разходката из планината е невероятно, вълнуващо и неповторимо приключение.Всеки път тя е нова, променена, не винаги гостоприемна, но пък винаги красива. Тя планината омагьосва ! Обходиш ли я – обикваш я завинаги.

За да опознае човек една планина, не е нужно само да я „обходи”, а да се заслуша и в народните сказания, да се потопи в приказките и да разбере малко повече за нея.

Толкова много са народните сказания и легенди, че без тяхната пъстрота няма как да се „разбере“ планината истински!

Според стара легенда Рила планина някога била девойка, а нейният любим момък, за който тя се омъжила се казвал Пирин.

Рила и Пирин се оженили въпреки волята на нейните родители. Те не били съгласни с този брак, защото не познавали Пирин и нямали представа от къде е, кой е, чий син е и има ли занаят с който да изкарва прехраната на семейството си. Самата Рила била много красиво, чевръсто и своенравно момиче – каквото си решала това правела, без да се вслушва в думите на родителите си.

Двамата влюбени се оженили без сватба и сватове, без тържества и песни, без благословия от родителите им. Избрали си да живеят далеч от хората на високо и уединено място. Не след дълго се родили и две хубави деца – момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места – имена, които никой не бил чувал дотогава. Докато майката въртяла къщата и гледала децата бащата ходел на лов. Двете дечица били много буйни и палави. Борели, карали се, вдигали олелия чак до небето по цял ден. Майка им хич не одобрявала това и се оплаквала на баща им, молела го да вземе нещата в свой ръце и да ги укроти с бащина дума и присъствие.

Ала Пирин все не слушал жена си Рила и не обръщал внимание на нейните оплаквания. Неговата грижа била друга – да осигурява храна и дрехи за децата си, а възпитанието оставял на майка им.

Веднъж двете деца се скарали много, изрекли си тежки думи, дори стигнали до бой. Майка им този път не издържала и дала глас на мъката си. Рила започнала да проклина съдбата си, искала децата им никога повече да не се срещнат и всички хора да се плашат и да бягат от тях. Самата тя молела да се вкамени, за да може да замлъкне завинаги и вместо децата си предпочела дърветата да ѝ бъдат рожби. Тя не пощадила и Пирин, и пожелала и той като нея да се вкамени от срама, който са им причинили децата им, за да запази честта си и да не му се подиграват хората.

Едва завършила тежките думи Рила и в небето просветнала силна светкавица разсичайки като камшик небето. Чул се и страшен гръм миг след който тя се превърнала в планина, такава каквато я познаваме и днес. В същото време Пирин, бил далеч на лов и както си стоял, така и той се вкаменил и също се претворил на планина.

Двете им деца станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо от своя брат, повело водите си кротко и спокойно надолу по планината. Брат ѝ Искър, буен и непокорен се засилил право напред, разсякъл планината и се спуснал стремглаво право надолу към полето. Като нямало къде да успокои постоянно усилващите се води, захранвани от майчините сълзи, той се насочил към Балкана. Проправил си път и се слял с водите на Дунав – неудържим и своенравен като него.

От този ден Искър повече нищо не чул за сестра си Места. Като всяка майка и Рила ги гледа по пътя им до някъде, но после ги губи от погледа си. Пирин никога повече не видял Искър и от този тъжен ден тъгува за сина си. Именно и затова страната му, която гледа към Софийското поле винаги е зелена и тъмна, рядко огрявана от Слънцето. За своя утеха вижда Места, която го разведрява и изпълва с бащина обич душата му. Така усмихнат и примамлив, привлича хората към себе си, за да могат и те да погледнат от високо красивата му дъщеря и заедно с него да ѝ се полюбуват.