Забележителности

Скални образования в Стара Планина, намиращи се на територията на общините Айтос и Руен – Трите братя, Казаните, Професора

„Трите братя“ представлява скална група във вид на човешки фигури, които се издигат на 200 метра надморска височина в местността „Казаните“, на 300 метра източно от град Айтос. Скалното образувание „Трите братя“ е с площ 1 ха и попада в зоната на Натура 2000, част от европейската екологична мрежа. Обявено е за природна забележителност през 1972 г.

Автентичната атмосфера на района е завладяваща – тук все още се носи градският фолк-лор за рибари с китари, лодките се връщат в пристанищата с добър улов, а приготвянето на рибата е специален ритуал, на който са отделени не един или два фестивала. Тук ще ви омагьосат уникалните за страната обичаи като нестинарските игри, белият кукер, паликош и много други. Жителите на селата нямат търпение да отбележат празниците си и да посрещат гости по „панагири“, а природата спира дъха.

Поморийското езеро е символът на Поморие и се свързва както с балнеолечението с кал, луга и рапа (езерна вода), с добива на сол, производството на козметика и не на последно място - като ценно обитание на повече от 60 вида застрашени от изчезване птици. Лагуната се намира на втория по големина миграционен път на птиците- Via Pontica, и всяка година хиляди щъркели, пеликани, гъски и хищни птици преминават над езерото на път от Европа към Африка. През различни сезони от годината там могат да се наблюдават над 270 вида пернати, които мигрират, зимуват или гнездят.

Атанасовското езеро е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атана-совска коса, която представлява около 1 км дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застраше-ни. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. За опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват“Атанасовско езеро“.

Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)“ е единствената островна оби-тел в България, част от която е запазена до наши дни. Манастирската църква, носеща име-то „Успение Богородично“, е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Лекарна, предлагащи чудодейни билки и отвари, манастирска килия от Средновековието, в която може да пренощувате, ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти можете да откриете на острова.

Най-големият от петте острова по българския Черноморски бряг. Тук са открити следи от тракийско светилище от VІІ в. пр.Хр., древногръцки храм, вероятно посветен на Аполон Лечител (V в.пр. Хр.), останки от манастира „Св. Йоан Предтеча“, античен фар, руско военно гробище. През 2001 г. островите Св. Иван и Св. Петър са обявени за паметници на културата с национално значение.

С площ 42,3 хектара част от местността Иракли е обявена за защитена местност, за да опа-зи типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове, вписани в Червената книга на България и защитени от Закона за биологичното разнообразие. Сред тях са пясъчна лилия /Pancratium maritimum/, морски ранилист /Stachys maritima/, пясъчна млечка /Euphorbia peplis/, татарски млечник /Lactuca tatarica L./, морски ветрогон /Eryngium maritimum L./, понтийска ведрица /Fritillaria pontica/ и много видове птици.

Въздушните течения между морето и планината в Св. Влас създават уникален природен феномен, който пречиства въздуха. Естествения морски бриз в комбинация с кристално чистия въздух създават условия за морско балнеолечение и имат положителен ефект върху болните от бронхиална астма и други белодробни болести. Благоприятния климат е подходящ за целогодишно лечение. Слънчев бряг е най-големият туристически комплекс на Черно море. Със своите хотели и апартаментни комплекси, разположени по протеже-ние на морския бряг и скрити в зеленина, Слънчев бряг прилича на магически оазис.

Устието на р. Ропотамо, пясъчните дюни на Аркутино, водните лилии и каменното образование Лъвската глава

Реката, с приблизителна дължина около 50 км, е дом и на множество застрашени живо-тински и растителни видове. Освен бозайниците (благороден елен, сърни, муфлони, видри и други) се смята, че на територията на резервата могат да бъдат наблюдавани около 226 вида птици. От тях 8 вида са глобално застрашени, а 70 са включени в Червената книга на България. Скалното образувание „Лъвска глава“ е обявено за феномен през 1947 г. 

Устието на река Велека се смята за едно от най-прелестните кътчета по Черноморието. То е защитена местност и част от Природен Парк Странджа. Защитената местност е създаде-на на 1 септември 1992 г. с цел запазване на характерния ландшафт на крайбрежната зона, скалните образувания и фиорди, специфичната ксеротемна преходносредиземноморска растителност и богат животински свят. 

Разположени са в южната част на Българското Черноморие, на 7 км южно от Созопол, по стария вече път за Приморско, веднага след в.с. Дюни (1 км). Мястото е популярно с названието „шофьорския плаж“, заради непосредствената близост на асфалтовия път до плажната ивица. Блатото Алепу се намира в подножието на разклоненията на Бакърлъка и Кукув баир на север и Андрея баир на юг срещу залива ограден от нос Агалина на север и нос Хумата на юг.

Село Бръшлян се намира на 14 км от град Малко Търново и на 64 км от град Бургас. През 1982 г. селото в обявено за архитектурен резерват, като в него има 76 къщи - паметници на културата, а 7 от къщите са на над 200 години. В селото може да посетите църквата Свети Димитър, Килийното училище, Балювата къща, Селскостопански музей на традиционното земеделие, Етнографската къща-музей, параклисите Свети Пантелеймон, Света Петка и Света Марина.

Къща-музей на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово, община Болярово се намира в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Къщата е един от петте подобни обекта в Ямболска област. Възстановена е върху имота, където е живяло семейството на Стефан Караджа. В нея е разположена етнографска сбирка. 

Етнографски комплекс „Генгер“ – Алея на старите занаяти, гр. Айтос представлява своеобразна етнографска експозиция на открито, пресъздаваща най-типичните за айтоския край народни художествени занаяти. Комплексът попада в границите на Лесопарк“Славеева река“ и включва административна сграда с кафене, механа, хлебарница и бръснарница. Представени са занаятите: грънчарство, медникарство, приложни изкуства, хлебарство, кошничарство.

В изложбената зала на музея са представени експонати и интересни материали от възникването и развитието на нестинарството. Нестинарските танци са кулминацията на празника.

Регионалният исторически музей в Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Той е създаден през 1912 г. като частен музей към Бургаското археологическо дружество „Дебелт“ от група интелектуалци и радетели за разкриване на историческото минало на Бургаските земи. Музеят има утвърдена и целогодишно функционираща туристическа и образователна програма за представяне на българската традиции, фолклор и занаяти с участието на професионални творци и любители.

Сградата на музея е паметник на културата. Построена е в периода на последните две де-сетилетия на XIX век, в която първоначално се е помещавало гръцко девическо училище. Музеят съхранява и експонира материалната част от културно-историческото наследство на града и региона.

От периода XVIII – XIX век са запазени църкви и повече от 180 възрожденски къщи, които създават неповторим архитектурен облик на днешния Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят постиженията на художествените занаяти от това време. 

През 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за архитектурно-исторически резерват.

Не случайно наричат Несебър „българската Равена“ заради многобройните църкви. Ле-гендите разказват, че тук е имало над 40 храма, днес са запазени 15 от тях, които са вклю-чени в културно-исторически маршрут, наречен „Духовен път“. Църквите са отворени за посещение, превърнати са в артистични ателиета, галерии и камерни зали. Те са бисерите на средновековната ни черноморска архитектура и нямат друг аналог в България. Ежегод-но хиляди поклонници посещават Стария Несебър и остават очаровани от запазените хра-мове, носещи духа на отминалите времена.

Археологическият музей, гр. Созопол е създаден през 1978 г. Представя древната история на Созопол и района с материали от праисторията, античността и средновековието – свидетелства за материалната и духовна култура на населението, обитавало територията от V – ІV хил.пр.Хр. до ХVІІ в. Експонирани са материали, свързани с древната металургия, търговия и корабоплаване, произведения на античното и средновековно занаятчийство. Интересна е колекцията от 120 цели амфори.

Археологически музей, гр. Несебър е създаден през 1956 г. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител“. Той се премества новата си сграда през 1994 г. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете“, в която са представени многоб-ройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и сред-новековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.

Тракийският дом в с. Бродилово е принадлежал на местен парадинаст, контролиращ този район на Странджа през периода на късния елинизъм - II – I в. пр. Христа.

Църквата е изградена през 1763 г. и притежава безспорна архитектурна, художествена и историческа стойност строена е през епохата на Българското възраждане. Към храма е съществувало българско килийно училище, единствено в този Странджански регион, доказателство, че църквата е била духовен и просветен център. Тук се съхранява полюлей доставен от Иерусалим през XIX век.

Едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.

Около крепост Русокастро се е състояла битка, която е последната средновековна голяма победа на българите над Византия преди падането на България под османско владичество. На 18.07.1332 година цар Иван Александър разгромява император Андроник III на крепостта Русокастро. Крепостта е с площ от 52 дка, което я прави втората по големина след крепостта на Царевец. Към днешна дата са приключили разкопките. Разкрити са владетелската кула, казармата, входа към крепостта с трите врати едната от които е тип "катаракта", прохода с кула-кладенец.