Единственият български град, който е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Един от най-старите градове в Европа на повече от 3200 години, където духът на отминали времена се среща с пулса на съвременния град. Град, в който хилядолетната история те обгръща отвсякъде и многобройни цивилизации са оставили материални следи, които хармонично се вписват в съвременността.
Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър, е заселен още в края на бронзовата епоха. Древното тракийско селище се е наричало Мелсамбрия. В края на VI век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупа-ция, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол. Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „Св. Стефан“ (XI век) и „Св. Йоан Кръстител“ (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII – XIV век.
Днес старата и новата част на града са разделени от тесен провлак. Старият град е разпо-ложен на малък полуостров. Заради изключителното си културно и историческо богатство Несебър е обявен за музеен, туристически и курортен комплекс от международно значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г. През 1983 г. ЮНЕСКО вписва Стария Несебър в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.Повече за историята и развитието на селището туристите могат да научат в Археологическия музей, който се намира в началото на полуострова. Там са изложени находки, открити при археологически разкопки. Следите от минали исторически епохи са навсякъде. На територията на Стария град личи част от крепостната стена, която е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Има запазени голям брой църкви, като две от тях – „Свети Спас” и „Свети Стефан”, са превърнати в музейни обекти. Голяма част от къщите в старата част са от епохата на Възраждането (XVIII-XIX в.). Интересна е архитектурата на къщата на Москояни, в която е разположена експозицията на Етнографския музей на града. В музея може да научите много за бита и културата на жителите на Несебър, показани са много предмети от бита и традиционни носии.