Ваканционен клуб „Ривиера“ е разположен на площ от 12 хектара сред величествен парк с вековни дървета, на самия морски бряг, със собствени плажове в закътани заливчета. Климатът тук има характер на естествен инхалатор. Освен с лечебните свойства на морската вода, на разположение е и естествен термален минерален извор.
Курортни комплекси „Златни пясъци“, „Св.Св.Константин и Елена“, „Ривиера“, „Камчия”, „Албена“ Разположен в живописeн и eкологично чист залив в северната част на Черноморското крайбрежие, курортът „Златни пясъци“ e само на 18 км. от гр.Варна. Намира се в непосредствена близост до Природен парк „Златни пясъци“, който е обявен за защитена територия през 1943 год. „Златни пясъци“ е носител на „Син флаг“ - престижна международна награда за екологично чист курорт.
Природен парк Шуменско плато, гр. Шумен. Шуменското плато е интересно геоморфоложко образувание в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, обособило се в резултат на взаимодействие между вътрешните и външни земни сили върху кредни материали. Склоновете му са стръмни като на места горната част завършва с живописни скални венци. В релефа на парка се открояват три основни части – местността „Илчов баир“, ридово възвишение в източната част и обширен скат – местността „Кьошковете“.
Нос Калиакра, община Каварна и намиращият се на негова територия археологически резерват се намират на 12 км югоизточно от град Каварна. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки. Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето.
Намира се източно от днешния град Провадия. Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името и с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).
Националният историко-археологически резерват „Мадара” се намира на 17 км североизточно от град Шумен, на 2 км от с. Мадара и на 75 км от гр.Варна. Хората са се заселили тук през неолита (новокаменната епоха). През вековете са създавали тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници. За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др.
Антична и средновековна крепост “Калиакра”, община Добрич. Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна. Средновековната крепост Калиакра и прилежащата й територия и акватория при село Българево е обявена за археологически резерват. Там се намират тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост.
Национален исторически резерват Плиска: Крумов дворец, Голямата базилика, Двор на Кирилицата, община Каспичан. Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. Националният историко-археологически резерват „Плиска” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение и е включен в „100-те национални туристически обекта“. Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.
Историко - археологически резерват „Велики Преслав”, включващ средновековната столица на България Преслав, както и Археологическият музей се намират на 20 км. от гр. Шумен. Тук могат да се видят останките на най-значимите административни, религиозни и стопански сгради от столичния период на Преслав. Външният град (3.5 кв. км. площ) е обграден от белокаменни стени, с височина 10 м и ширина 3,25 м. Вътрешният град също е обграден със стена. В него се намира комплексът на царската резиденция: Големия дворец, Тронната палата, Кръглата църква.
Варненски халколитен некропол - открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1.40 м багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м от водата. На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха).