Планината е радост. Планината е живот. Планината зарежда с енергия. Разходката из планината е невероятно, вълнуващо и неповторимо приключение.Всеки път тя е нова, променена, не винаги гостоприемна, но пък винаги красива. Тя планината омагьосва ! Обходиш ли я – обикваш я завинаги.
За да опознае човек една планина, не е нужно само да я „обходи”, а да се заслуша и в народните сказания, да се потопи в приказките и да разбере малко повече за нея.
Толкова много са народните сказания и легенди, че без тяхната пъстрота няма как да се „разбере“ планината истински!
Според стара легенда Рила планина някога била девойка, а нейният любим момък, за който тя се омъжила се казвал Пирин.
Рила и Пирин се оженили въпреки волята на нейните родители. Те не били съгласни с този брак, защото не познавали Пирин и нямали представа от къде е, кой е, чий син е и има ли занаят с който да изкарва прехраната на семейството си. Самата Рила била много красиво, чевръсто и своенравно момиче – каквото си решала това правела, без да се вслушва в думите на родителите си.
Двамата влюбени се оженили без сватба и сватове, без тържества и песни, без благословия от родителите им. Избрали си да живеят далеч от хората на високо и уединено място. Не след дълго се родили и две хубави деца – момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места – имена, които никой не бил чувал дотогава. Докато майката въртяла къщата и гледала децата бащата ходел на лов. Двете дечица били много буйни и палави. Борели, карали се, вдигали олелия чак до небето по цял ден. Майка им хич не одобрявала това и се оплаквала на баща им, молела го да вземе нещата в свой ръце и да ги укроти с бащина дума и присъствие.
Ала Пирин все не слушал жена си Рила и не обръщал внимание на нейните оплаквания. Неговата грижа била друга – да осигурява храна и дрехи за децата си, а възпитанието оставял на майка им.
Веднъж двете деца се скарали много, изрекли си тежки думи, дори стигнали до бой. Майка им този път не издържала и дала глас на мъката си. Рила започнала да проклина съдбата си, искала децата им никога повече да не се срещнат и всички хора да се плашат и да бягат от тях. Самата тя молела да се вкамени, за да може да замлъкне завинаги и вместо децата си предпочела дърветата да ѝ бъдат рожби. Тя не пощадила и Пирин, и пожелала и той като нея да се вкамени от срама, който са им причинили децата им, за да запази честта си и да не му се подиграват хората.
Едва завършила тежките думи Рила и в небето просветнала силна светкавица разсичайки като камшик небето. Чул се и страшен гръм миг след който тя се превърнала в планина, такава каквато я познаваме и днес. В същото време Пирин, бил далеч на лов и както си стоял, така и той се вкаменил и също се претворил на планина.
Двете им деца станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо от своя брат, повело водите си кротко и спокойно надолу по планината. Брат ѝ Искър, буен и непокорен се засилил право напред, разсякъл планината и се спуснал стремглаво право надолу към полето. Като нямало къде да успокои постоянно усилващите се води, захранвани от майчините сълзи, той се насочил към Балкана. Проправил си път и се слял с водите на Дунав – неудържим и своенравен като него.
От този ден Искър повече нищо не чул за сестра си Места. Като всяка майка и Рила ги гледа по пътя им до някъде, но после ги губи от погледа си. Пирин никога повече не видял Искър и от този тъжен ден тъгува за сина си. Именно и затова страната му, която гледа към Софийското поле винаги е зелена и тъмна, рядко огрявана от Слънцето. За своя утеха вижда Места, която го разведрява и изпълва с бащина обич душата му. Така усмихнат и примамлив, привлича хората към себе си, за да могат и те да погледнат от високо красивата му дъщеря и заедно с него да ѝ се полюбуват.