След превземането на Южното Черноморие от римския пълководец Луций през 72 пр.н.е император Веспасиан основава източно от тракийското селище Девелт или Дебелт едно-именната колония Деултум. Преди да бъде създаден Деултум, на негово място е имало древно тракийско селище, преди началото на новата ера. През 70-те години на I век, по времето на римския император Тит Флавий Веспасиан, се заселват ветерани от VIII Ав-густов легион. Деултум е единствената колония на свободни римски граждани на терито-рията на днешните български земи. Градът е строен по Хиподамовата система, което означава правоъгълна улична мрежа, ориентирана по посоките на света, с много добро водоснабдяване и канализация.
До древния град е имало и пристанище, което е било разположено на днешното Мандренско езеро. Историята на Деултум продължава своето възходящо развитие и през следващите три века градът се превръща в един от най-богатите в околността. През II век, по времето на управлението на император Марк Аврелий, около Деултум са издигнати 12-метрови крепостни стени.
Градът е имал огромен площад, местен сенат, римски терми, посещавани от жените преди обед и от мъжете след обед. Населението е било изключително заможно. Всеки гражданин е получил по 50 югера земя, което се равнява на около 12 500 декара. Земите им се простирали между Стара планина и Босненския рид – най-северният рид на Странджа планина. Всъщност това са били владе-нията на самата колония. Тя е била пряко подчинена на римския император, който често идвал по тези земи. Стратегическото местоположение на Деултум, впечатляващо му гра-доустройство и знатни жители му печелят прозвището Малкият Рим в Тракия.
През 812 г. хан Крум превзема Девелт (Деултум) и прогонва населението му на север от река Дунав. Така градът става изцяло български. Историците смятат, че този район е силно свързан с Покръстването на България през 864 г. Според някои хипотези самият цар Борис е покръстен в Деултум. Макар това да са само догадки, факт е, че именно през бившата римска колония минава делегацията за покръстване по пътя си към Плиска. Причината? Оттук е най-краткият път между Плиска и Константинопол.